ПЛЕННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЀННИК, мн. ‑ци, м. 1. Човек, който е заловен от противник и се намира в плен. Той разказва страшни и поразителни случки из войната, като някак равнодушно и скромно прибавя, че понеже в едно сражение взел еди-колко пленници, скоро ще бъде награден, но той малко държи на това. Й. Йовков, Разк. I, 15. Ще помните вие кога кир Тодор Комнен, епирски император, е бил пленник във вашето Търново! Ив. Вазов, Съч. ХХ, 27. Много често залата е била огласявана от писъците на измъчваните пленници — има две помещения с ниши и греди, където са били вързвани жертвите. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Французите, освен голямо число мрътви и ранени, бяха оставили повече от 2 000 пленници в ръцете на германците. Ч, 1871, бр. 22, 690. ^● Обр. Братя мои, бедни мои братя — / пленници на орис вечна, зла — / ледно тегне и души мъглата — / на живота сивата мъгла. Хр. Смирненски, Съч. I, 58.

2. Прен. Книж. Човек, който се намира във властта на нещо, някого, под силното въздействие на нещо, някого. Още когато приближавах станцията Баня Костенец, отдето се видят снежните висове и чуки на Родопите, аз се почувствувах техен пленник. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 6. Никой наш поет не тъгува толкова за своята младост и за своето детство като Лилиев. Той е истински пленник на детството. Е. Каранфилов, Б III, 166-167.