ПЛЕННИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЀННИЦА ж. Жена, която е взета в плен; пленничка. — Тук е тронът на страшния магьосник Мирилайлай. Аз съм негова пленница и се движа по негова воля. Елин Пелин, ЯБ, 69. Като гледаше високия Острец отдясно,.., той си спомняше, че там нейде сега майка ѝ на Невенка, пленница и робиня на дивите башибозуци, примираше от отчаяние за дъщеря си. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 35. Гореказаният войник е имал право не само да се наслаждава, да продаде и да хариже своята пленница, но и да я убие. Знан., 1875, бр. 19, 296. ^● Обр. Душата ми е пленница смирена. / Плени я твоята душа! — пленена, / душата ми е в тихи две очи. П. К. Яворов, Съч. I, 81.