ПЛЕННИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЀННИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до пленник (в 1 знач.). В едно сражение през 1942 година Ванюшата бил тежко ранен и когато дошъл на себе си, видял, че е вече пленник. Немците го хвърлили в пленнически лагер. М. Гръбчева, ВИН, 328. — Ти, приятелю, дето ми се перчиш сега, знаеш ли къде е остров Корфу? Ял ли си пленнически хляб? Ст. Марков, ДБ, 377. Пленническа съдба. Пленнически неволи.