ПЛЕНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЀНСТВО, мн. ‑а, ср. Остар. и диал. 1. Пленничество, плен. Ако да знайше ти какво блаженство / душата ми изпитвала е тайно, / и как страдала е от свойто пленство, / и пак желала — то да е безкрайно! Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 212. — Чедо, Дамяне, Дамяне, / да раснеш, да ми пораснеш, / двайсет години да станеш, / да търсиш мама, да търсиш, / от пленство мама да спасиш. Нар. пес., СбВСтТ, 768.

2. Пленяване. Пожари, пленства,.., скъпи откупи,.. — всички тия варварства заедно с противохристиянските подвизи на фенерските владици се правеха с цел да се погърчат и без това съсипаните българи. Пряп, 1903, бр. 28, 2.