ПЛЕНЯ̀ВАНЕ

ПЛЕНЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от пленявам и от пленявам се. В същия миг пред него изпъкна споменът на пленяването. Татарите нападнаха селото му неочаквано призори и почнаха да убиват старите и да залавят живи младите работоспособни мъже. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 93. По домовете около фронтоваците се събираха тълпи, слушаха безконечните разкази за битки, пленявания, бягства и разни военни приключения. П. Здравков, НД, 102-103.

Списък на думите по буква