ПЛЀСВАМ

ПЛЀСВАМ1, ‑аш, несв.; плѐсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. плѐснат, св., прех. и непрех. Плясвам1. Плесвам нежно детето по бузката. △ Плесвам с ръце. △ Плесвам с криле. △ Плесвам във водата. △ Плесвам тестото на масата. плесвам се, плесна се страд.

ПЛЀСВАМ СЕ несв.; плѐсна се св., непрех. Плясвам1 (в 4 знач.); пльосвам, пльосвам се, пляскам1, плесвам1. В отчаяния труд те забравяха оскърблението и болката си. Капваха през деня, вечерта се плесваха пред кошарата, умрели за сън. Ст. Даскалов, БМ, 52.

ПЛЀСВАМ

ПЛЀСВАМ2, ‑аш, несв.; плѐсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. плѐснат, св., непрех. Разг. Пренебр. Плясвам2; изтърсвам, тръсвам, издрънквам, издърдорвам. Понякога ме хваща яд, не се сдържам и им плесвам цялата неприятна и неудобна истина.

Списък на думите по буква