ПЛЕСЕНЯСАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕСЕНЯ̀САЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от плесенясам като прил. 1. Който е покрит или изпълнен с плесен (в 1 знач.); мухлясал. Особено голям е интересът към пеницилина. Един лекар съобщаваше по радиото, че някоя слушателка му била поставила въпроса: "Щом пеницилинът се приготовлява от мухъл, можело ли да се използува плесенясалият хляб за храна?" Г. Белев, КВА, 90. От плесенясалите и почернели стени течеше вода. ПСп, 1885, кн. 1, 32. Младо, хубаво и сочно момиче,.., сега бе поставено там, в стаята на книговодителите, като крехко цветенце в кристална вазичка сред увехнали, изпосъхнали треволяци в плесенясали саксии. Д. Калфов, Избр. разк, 28. Фют веднага се преобрази. Покритата му с лишеи и петна кожа

се лъсна, плесенясалите му рогчета се очистиха и вирнаха нагоре. Елин Пелин, ЯБ, 163.

2. Прен. Разг. Който е остарял, отживял времето си; мухлясал. — Ще престанеш ли да спъваш работата на човека с твоите плесенясали параграфи? А. Гуляшки, МТС, 131. За да се проникнеше загадката, нямаше нужда от никакво дълго пътешествие из мрака на плесенясали епохи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 42. Драмата [на Гьоте] прави епоха със свободната си композиция и енергичния си протест срещу всичко плесенясало в живота. М. Арнаудов, Г, 12. // Който е забравен.