ПЛЕСКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЀСКАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от плескам¹ и от плескам се; пляскане¹. Агентът .. люшкаше глава в полусъзнание. .. След продължителни плескания, изкуствени дишания и масажи, агентът се оправи съвсем. Д. Калфов, КР, 25.

ПЛЀСКАНЕ² ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от плескам²; пляскане², плещене, дрънкане, дърдорене.

ПЛЀСКАНЕ³, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от плескам³ и от плескам се. Какво бе това плескане, какво бе това чудо — цял ден ми отиде в почистване на мърсотията от неговата работа. △ Това не е рисуване, а плескане.