ПЛЕСКОТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕСКО̀ТЯ¹, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Разг. Пренебр. Плескам²; плещя, дрънкам, дърдоря. Стига плескоти врели-некипели.

ПЛЕСКО̀ТЯ², ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Разг. Пренебр. Плескам³. Взе водните бои и започна да плескоти.

ПЛЕСКО̀ТЯ СЕ несв., непрех. Плескам се. Плескотя се с кремове и мазила за слънце.