ПЛЕСКУДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕСКУ̀ДА¹ ж. Диал. 1. Петно по кожата. Плескуди, лишеи захванаха да излизат по лицето ѝ. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 29. Чтом ся поболи чловек от тая болест, земе да тръпне и да гори;.. На някои хора веднага избият по кожата червени плескуди и то най-напред по образа. Лет., 1874, 82. По предницата на бубата, изпод резките, най-напред ся явяват мургави укапки и по тялото нататък черни плескуди, а понякога и рожето на главата почернее. КН, 1873, кн. 6, 8.

2. Плескун. Жено, лебо ти е плескуда. СбНУ ХLII, 272. Изваден прибързано, хлябът остава "тестен", "глетав", "плескуда". СбНУ ХLII, 45.

ПЛЕСКУ̀ДА² ж. Диал. Плитка (в 1 знач.); пленица, пленик, плетник, пленук, плетва, плетица, плетка², плѐтенка¹, плетушка, сплитка, плетеница¹, плит⁴, подлесница.

— От гр. πλεξούδα. — От М. Филипова-Байрова.., 1969, 143.