ПЛЕСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЕСНЍК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Разг. Плесница, шамар. Неговата дебела и дланеста ръка се изви и се сложи върху мъхливото лице на калфата с такъв плесник, че бедното момче се полюля и се повали на земята като труп. А. Страшимиров, А, 140-141. Дълго мислих какво да направя. .. Можех да опитам с някой от учениците, да го пратя в забранения участък до самите къщи, но това беше съвсем неразумно. Ще го уловят, два плесника и всичко ще им каже — кой го е пратил, за какво. А. Мандаджиев, ОШ, 48. Във въздуха ненадейно префуча малката бяла ръка на диверсанта, плесникът остро и шумно падна върху бузата на Пешо. П. Вежинов, СО, 146.
ПЛЕСНЍК2 мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Предната част на женска дреха, която покрива гърдите; пазва. Кя и берет [китката], кя и носит, / девойките по пояси, / невестите по плесници, / момчинята под фесове. Т. Панчев, РБЯд VI, 253.
2. Накит, наниз от стари пари, който се закача на шията да закрива гърдите, пазвата (Н. Геров, РБЯ).