ПЛЕСНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЕСНЍЦА ж. 1. Удар по бузата с отворена длан; шамар, плесник. Левски кипи, става и залепя плесница на това досадително лице. Ив. Вазов, Съч. VI, 72. Колкото и голяма да беше омразата му към Вълчана, все пак той беше стар човек и снощната плесница за него беше тежка, кървава обида. Й. Йовков, Ж 1945, 42. Момичето висеше на ръката му като пречупено цвете. Устните му бяха тебеширенобели. Две-три плесници и то отвори очи. А. Мандаджиев, ОШ, 36. О, пурпурен на пресен удар блясък! / О, сладостен на подчинение жар! / Плеснице, аз обичам твоя плясък — / ти мъдрост, ти неоценим си дар! К. Христов, ИБ, 16.
2. Прен. Нравствен удар, урок, назидание. Дори го обхвана упоритото желание да заведе жена си всред всички Загорски. Да им я покаже. Да видят какъв човек е тя. Това щеше да бъде плесница на всички — дори на родната му сестра,.. — които бяха готови да я смачкат преди две години. В. Геновска, СГ, 198. Нека избирателите си отварят очите и нека на 17-й февруарий дадат заслужена плесница на авторите на държавния батакчилък. Бълг., 1902, бр. 452, 1. — Вие, господин председателю, не крещете така,.. По-добре помислете какво ще отговаряте утре пред съда на народа! .. Председателят, моравочервен от тази звучна плесница, размаха ръце да я [Росинка] изведат. Д. Ангелов, ЖС, 297. Тук той [Матевски] написва книгата "Гъркоманите", гневна плесница срещу онези, които се срамуват от бащин език и не желаят да се наричат българи. К. Странджев, ЖБ, 74. // Факт, проява или думи, които нанасят на някого силна обида, оскърбление. — Знам — продължаваше Кевенхюлер, — че Съединението и победата в тая война затвърдяват престижа на Ваше височество. Но тоя престиж няма да струва нищо, ако загубите блеговолението на Австрия. .. Батенберг стоеше до прозореца, покрил лице с десница. Това бе удар, от който дълго нямаше да може да се съвземе. Плесница за неговото честолюбие на победител. В. Геновска, СГ, 419. То [сп. "Български воин"] трябваше първо да се роди,.., да проходи и тогава чак да понесе укорите и плесниците. Ал. Гетман и др., СБ, 208. Несправедливите и груби нападки бяха жестока плесница за този честен и добър човек.
◊ Удрям / ударя (нанасям / нанеса) плесница някому. 1. Обиждам, засягам несправедливо някого. Скалъпените "досиета" удряха плесница на хора, които бяха честни и почтени. 2. Давам заслужено нравствено наказание някому, като го разобличавам и укорявам с неоспорими факти. Иречек нанесе една оглушителна плесница на русенския вестник "Славянин". .. русенският вестник "Славянин" я напечата на уводно място. А. Каралийчев, ПГ, 215.