ПЛЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЕТА̀, ‑ѐш, мин. св. плѐтох, прич. мин. св. деят. плѐл, несв., прех. 1. Изработвам нещо (чорапи, жилетка, дантела и под.) от конци, прежда, нишки или други с помощта на специална дълга или кръгла игла, машина и др., като образувам бримки и ги съединявам постепенно, последователно. На одъра откъм стената седеше седемгодишната му дъщеря Савка и плетеше чорап. Малките ѝ слаби пръсти бързо премятаха куките. В. Геновска, СГ, 516. Занела бех там шишове, та плетех. Т. Влайков, Съч. I 1925, 37. Затворила се в стаята като стара жена. Тантела плете. А. Каменова, ХГ, 16. Над палубата гларуси прелитат — / и те ли тръгват с вас на труден път? / До вашето завръщане жените / пред вратниците мрежи ще плетат. Л. Стефанова, СКО, 49. ● Обр. А пролетта усмихва се като дете, / земята тръпне сред въздишки, / и слънцето за сватбен накит пак плете / копринно меките си нишки. Хр. Смирненски, Съч. I, 39.
2. Изработвам някакъв предмет, като кръстосвам и промушвам по особен начин жилави лесно огъваеми пръчки и под. Тук похлопаха, там попитаха,.. Най-сетне спряха пред работилницата на един старец, който плетеше кошници от обелени върбови пръчки. А. Каралийчев, МО, 16. — Плели сте кошници и кошнички, кошчета и панери. Тарас, СГ, 100. — Ходихме със Симо да плетем кошове. — Де ги? — Върбалакът изсъхнал. Пръчките се чупят. Ем. Коралов, ДП, 16. Дедо Дичо .. работи кое може... Тая вечер плетеше кошничета за пиперки и Лило го завари в одаята, с върбовите клечки у ръце. М. Георгиев, Избр. разк., 63. // За птица — правя гнездо от сламки и др. материали, които наслагвам и споявам. Лястовички плетат гнездата си под тази стряха.
3. Кръстосвам, премятам, засуквам един в друг отделни дълги, гъвкави неща (кичури коса, стръкове цветя, отделни ленти, нишки и под.), за да се получи едно цяло (плитка, венец, въже и под.); сплитам, заплитам2. Нищо не пропускала майката от вечния ред в този край. Отначало ѝ [на Босилка] плетяла косиците на тънки плитчици, както някога жените са си плели косите в далечната степ, откъдето са дошли. Н. Каралиева, ЗБ, 7. Найден топи класовете във водата, а тя ги плете на китка. К. Петканов, ОБ, 230. Плетяха гривите и опашките им [на конете], за да се накъдрят. Й. Йовков, АМГ, 135. Берете цветя в градина, / .. / Плетете венци и китки, / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. ● Обр. По полето цветя пъстри, / маргаритки и синчец — / пролетта плете разкошен / разноцветен дар-венец. Елин Пелин, ПБ, 37. // Стесн. Според народен обичай по някои краища в България — правя плитки на мома преди сватбата (Н. Геров, РБЯ).
4. За паяк — проточвам нишки от вещество, което отделям от специални жлези, за да образувам мрежа, като ги кръстосвам; изплитам. Само паяци по тъмните ъгли плетат мрежите си и се люлеят по стените на празните стаи. Елин Пелин, Съч. IV, 82. Всички отивали при Бога .. и той на всяка
душица давал късмет. .. На паяка дал конци да плете мрежи през целия си живот. А. Каралийчев, ПС I, 46-47. Жалила се теменужка / на посестрима си ружка: / .. / Теб по клоне ти зелени / птиченца гнездо вият, / а пък паяци по мене плетат мрежи и се крият. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 287. Сивите паяци мрежа плетат — / есен ще дойде по вития път. А. Разцветников, Ст, 109.
5. Прен. Съчинявам, създавам произведение (стихове, песни и под). Тях [партизаните] ги увличаше вярата в близката победа и красивите легенди, които населението плетеше за народните партизани със своите най-съкровени чувства и желания. К. Ламбрев, СП, 79-80. Аз още / плета различни песни / и бдя по цели нощи / над римите нелесни. Ив. Вазов, Съч. III, 88. ● Обр. Кротко спи, рожбо любима, / спи, мое скъпо дете, / вън вече тежката зима / приказки бели плете. М. Петканова, Ст, 26. През цялото време тъпанът ехтеше, а зурлата плетеше във въздуха ту бавните, ту бързите си извиви. Б. Несторов, АР, 144.
6. Прен. В съчет. със същ. интрига, козни и др. Съзнателно измислям, съчинявам за някого (интриги), за да го злепоставя и постигна лична изгода от това. Баща ми мисли, че земята се върти около него. А като се върне у дома след работа, плете интриги за колегите си и обяснява на мама какви интриги му плетат те. Г. Крумов, Т, 45. Той дори не можеше да допусне, че Самуилов го дебне и плете интриги зад гърба му. М. Марчевски, ТС, 55. Борис с такова внимание се отнасяше към Византия, а тя, коварната, плете козни зад гърба му, подготвя сриването на държавата му. Й. Вълчев, СКН, 293. // Разш. Обмислям, премислям различни варианти, за да направя нещо. Плета планове. плета се I. Страд. от плета. Във фабриката се плетяха 28 модела пуловери, дамски и детски блузи и други. ВН, 1960, бр. 2608, 1. През 1929 г. положението на "Сговора" се разклати силно. Плетяха се различни комбинации за подялба на министерските постове. П. Илиев, ЛВ, 33. II. Възвр. от плета в 3 знач. На поврак. В четвъртък, през деня, невестата, пременена, отива с една зълва у майчини си да се плете. СбНУ VIII, 62. △ Плета се на две плитки. △ Сама се плета на две плитки. плета си възвр. от плета в 1 знач. Плета си жилетка.
ПЛЕТА̀ СЕ несв., непрех. 1. За гъста нискостеблена растителност — вия се и се увивам, омотавам около краката при ходене, стъпване; преплитам се, заплитам се. Учителката и сестра ми тичат по нея и се образува пътека. .. Житата се плетат в краката им, слънцето ги ослепява. К. Калчев, ПИЖ, 155. Крачеше през градините, подритваше яростно буренаците, които се плетяха в краката му. В. Андреев, ПР, 108. ● Обр. Пътечката пълзи, развързан черен пояс, плете се в белокори дънери. Л. Петков, ГЦ, 5. // За дълга дреха — замотавам се, увивам се с краищата си в краката при ходене. На пътечката стоеше стражар. Под вагоните излизаха приведени и други. Те се разтичаха наоколо им. Дългите им шинели се плетяха в краката и пляскаха по ботушите им. РД, 1958, бр. 307, 2.
2. Вървя трудно, с препъване (обикн. в растителност, в краищата на дълга дреха и др.); оплитам се, заплитам се. Али ме поглежда изпитателно с откритото си око — кой знае защо събуждам такъв страх у него? — и тръгва да излезе, като се плете из своята дълга женска нощница. Н. Стефанова, ОС, 47. Плета се из храстите.
3. Прен. Разг. Неодобр. Преча, като препятствие съм на нечие действие, движение; мотая се. Към обед чувам навънка тропат коне, чуват се команди, някой крещи: "Къде се плетеш там, говедо?" П. Незнакомов, БЧ, 17.
4. Прен. За мисли, чувства, настроение — обхващам нещо, някого, постоянно се появявам някъде. Какво предстоеше? Как щяха да се развият събитията? Кога щеше да започне въоръжената акция? Тези въпроси се плетяха и в мислите, и в разговорите при срещи между нелегални и легални. Г. Караславов, ОХ IV, 505.
6. Разг. Говоря неясно или със затруднение, запъване. Ученикът започна да се плете и разбрахме, че не знае урока си.
◊ Езикът ми се плете; плета <си> език<а>. Разг. Изговарям думите неразбрано, неясно (обикн. понеже съм в пияно състояние или поради силно смущение, страх, умора и др.). Мене ми се плете езика. Не зная какво щях да ти кажа. П. Тодоров, Събр. пр II, 288. — Не е голям оратор! — каза намръщен Червени. — Чувал съм го да приказва — плете си езика като циганин на разпит. П. Вежинов, НС, 209. Краката ми се плетат; плета <си> крака<та>. Разг. Ходя с несигурна стъпка и се клатя, обикн. поради голяма умора или понеже съм пиян. Тя бяга; но плетат ѝ се краката. К. Христов, Кр, 45. Двамата едва плетяха крака из нанагорнището, премалели от умора и глад. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 244. Плета <си> мрежа<та> (мрежи<те>). Разг. Неодобр. Тайно върша нещо с цел да заблудя някого, за да постигна някаква, обикн. користна цел. Манол търпеливо бе плел мрежата си, за да го подчини на своята воля. Ем. Станев, ИК III и IV, 101. Какви лайна е ровило това гърбаво животно със Спира Татарът и какви мрежи е плело с баща ми, аз не зная, зная само това, че баща ми е принимал в това гнуснаво дело най-голямото участие. Л. Каравелов, Съч. IV, 188-189. Плете ми се на езика. Разг. Зная нещо, но не мога в момента изведнъж да се сетя и да го кажа. Плета се в краката (нозете) на някого. Разг. Неодобр. 1. Навъртам се някъде без работа и
преча на някого, който работи. "Няма къде да се рисува, брат! — пъшкаше той и мрачно тръскаше глава. — Стаята малка, осветлението кално, детето се плете в краката ти и все посяга да лизне боите! А. Коен, СбСт, 257. Като ме пенсионираха, идеше ми да се удавя. Почнах да моля Георгиос да ме вземе на кораба, ама къде ти — само се плета в краката на младите. Ем. Манов, БГ, 53-54. 2. Навирам се, мотая се някъде. Още по-голямо бе удивлението на войводата, когато разбра, че защитниците на Царевец не са други, а същите тези скелети и дрипи, които се плетяха в краката на конете. Д. Рачев, СС, 237. Плета си въжето. Разг. Върша някаква опасна работа, заради която ще пострадам тежко или ще загина. Не ще дума, той е турил малките сополанковци да леят куршуми... Всичките на работа вече! Всичките си плетат въжето! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 20. Плета си кошницата (кошничката, кошника). Разг. Неодобр.Действам, постъпвам така, че всичко да се нареди в моя полза, в мой интерес. — Защо мислите, че всеки и винаги трябва да плете кошницата си на наш гръб, а само ние никога не ще потърсим своето място в историята, наш път към човешки живот. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 170. Пак той ще се разпорежда там, той ще прибира парите от зеленчука и ще си плете кошницата, както лани. Ст. Марков, ДБ, 56.