ПЛЕТА̀РКА

ПЛЕТА̀РКА ж. Диал. Ниска, лека примитивна постройка, колиба, кошара изградена от колове с преплетени в тях прътове и клони подобно на плет (в 1 знач.); плетарник, плетеник1. Ниски сиромашки плетарки се надвесваха над самата вада отдясно. Т. Харманджиев, КЕД, 39. От години булка Митювица трие сол на мъжовата си глава и гълчи: — Що за домошар си, бре, като ние единствени в махалата сме още в старата плетарка! ОФ, 1966, бр. 4548, 2. Подгонени, ний хукваме със писък / да търсим из гората стрешина. / Плетарка там с продънен покрив нисък / ни приютява уж на сушина. Бл. Димитрова, Л, 39.

Списък на думите по буква