ПЛЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЀТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от плета като прил. 1. Който е изработен, направен чрез плетене. Имаше едно плетено жакетче, но него го държеше за пред хората. Г. Караславов, Тат., 207. Гърбом към нея [Стела] пред скрина, постлан с плетена покривка от жълти слънчогледи,.., стоеше права, малко привела глава учителката по история. Ем. Коралов, ДП, 133. Отпред имаше градина със засъхнали цветя по лавиците и с няколко акации, под които, на сянка, бяха наредени кръгли масички и ниски плетени столчета. Й. Йовков, ЧКГ, 11. Извади от плетената кошничка .. голяма сочна ябълка. А. Гуляшки, МТС, 26. Плетена рокличка. Плетена шапка.

2. Обикн. за коса — който е направен на плитка; сплетен. Разпиляла онези ми ти дребни плетени коси по плещите си, спуснала ония черни цалуви над бялото си чело. Тем., 1881, кн. 2, 21.