ПЛЕТЕНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЀТЕНКА¹ ж. Диал. 1. Плетеница¹ (в 3 знач.), плитка (във 2 знач.). Вързачите знаеха какво обича Габара,.. И кога си тръгнаха, всеки му поднесе своя плетка за вкъщи. Че неведнъж, кога са ходили в негова дом, са виждали по стени, по кътове окачени плетенки от класове. Ив. Кирилов, Съч. II, 77.

2. Плитка (в 1 знач.); пленик, пленица, плетник, пленук, плетва, плетица, плетка², плетушка, плескуда², сплитка, плетеница¹, плит⁴, подлесница. Косите се плетат на многобройни ситни плетенки. СбКШ, кн. 7, 271. Етърво, веке не мога да плувам, / да плувам, тежки ширити натягат, / натягат и още руси плетенки, / плетенки, етърво, мила по-стара, / по-стара, откачи тежки ширити. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 144.

ПЛЀТЀНКА² ж. Диал. 1. Плѐтиво.

2. Седянка, на която жените и момите плетат и се надплитат.

3. Кълбо от прежда.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.