ПЛЀТЧЕ

ПЛЀТЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от плет (в 1 знач.); нисък, тесен или къс, малък плет. Нагази из градините, разделени с копривясали слогове .. и върбови плетчета, които спокойно можеш да прекрачиш. В. Андреев, ПР, 101. Нареждат са [стръкове див хардал] в три реда, на аршин разстояние едно от друго, т.е. в 3 прегради като плет,.., после са турга още по едно плетче помежду всякои две стени. З. Княжевски, ПРШ (превод), 87. През едно плетче прескочи, / едно си колче извади, / мечката ш иде да бие. Нар. пес., СбНУ ХХV, 114.

Списък на думите по буква