ПЛЀЩЕСТ

ПЛЀЩЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има широки, развити плещи. Беше плещест, с широки гърди, с хубави рамене, които добре скроеното сако подчертаваше. Ем. Станев, ИК I и II, 34. След около двадесетина минути в салона идва и Комисаря. Среден на ръст, плещест, той прави впечатление на едър, добре развит мъж. Др. Асенов, ТКНП, 18. Ала лицето на Момчила си стоеше неподвижно и веждите — свити на ключ. Цялата негова едра и плещеста снага сякаш прирасна в пясъка, вкамени се и посивя от години и векове. Ст. Загорчинов, ДП, 404-405. Сега той ѝ се видя по-здрав, по-плещест. Едрите му рамене бяха изпънали новата аба от домашен шаяк. Г. Караславов, ОХ I, 405. Обр. Вече никой не се чувствува изгубен в злачните лъки и плещести баири. К. Петканов, ЗлЗ, 269. Над нас Мургаш израства мощен, / небето синьо с плещест гръб подпрял. В. Георгиев, ПП, 72.

— Друга (остар.) форма: плѐщчаст.

Списък на думите по буква