ПЛЀЩЯ

ПЛЀЩЯ1, ‑иш и (диал.) -еш, мин. св. ‑их, несв., прех. и непрех. Разг. Пренебр. Говоря, приказвам много и обикн. глупави, безсмислени, неверни или непристойни неща; дрънкам, дърдоря, пляскам2, плескам2. Тъй де, езиците на хората плещят, момко, па може и да не е истина — добави старецът. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 358. Чудех се агата как го трае да му плеще глупости и как търпеливо го чака да разправи важното. А. Дончев, ВР, 241. Павлина: Чу ли го? .. Мими: Не му придиряй, той е раздразнен, не знае какво плещи. Др. Асенов, И, 63. — Досю — каза Илия,.. — ти започна много на ангро да ги плещиш! Виж какъв адвокат си бил ти! А. Гуляшки, МТС, 117-118. — Да не съм те чул втори път да ги плещеш такива врели-некипели и ако разбера, че си дрънкала нещо по този въпрос на Картункови, езика ти ще отскубна! Тарас, СГ, 105. — Дъската ѝ хлопа на моята каруца, господине,. Плеще като учен човек; ни сама разбира, ни другите ѝ разбират. Елин Пелин, Съч. I, 44. Тя беше злобна жена, обичаше да плещи и да клевети. Г. Караславов, ОХ II, 384. плещи се, плеще се безл. "Туй, домнул, виждаш ли? То казва се врата, туй мандало, — а тук са сбрани господа; при господа се то през просо тъй не плещи, — потропай тук изпървом..." П. П. Славейков, Събр. съч. III, 24. плещя се страд. Такива приказки се плещят от ученици само.

◊ Плещя като кречетало. Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. — Кажи, бре тъпанарино, кажи си името на учителя, че видиш ли шамара! — заканва се бащата. — У дома по цял ден плещиш като кречетало, а сега едно име не можеш да кажеш. Чудомир, Избр. пр., 169. Плещя като мокра пола о гол гъз (бедро). Диал. Грубо. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки.

ПЛЀЩЯ

ПЛЀЩЯ2, ‑иш и (диал.) -еш, мин. св. ‑их, несв. Остар. и диал. 1. Прех. Кова, удрям. Чукат казанджии във вътрешните одаички, ковачи раздухват огън, зачервяват железа и ги плещят с чукове. М. Кремен, СС, 23.

2. Непрех. За камбана и под. — удрям, бия, звъня. Навън във влажния въздух пак се разнесе глухият удар на камбаната. На бедния учител се струваше, че и тя като всичко е потънала в ужасна кал и плеще под нея. Елин Пелин, Съч. I, 142.

3. Непрех. Пляскам1. Разтичаха се [ханъмите] като юрдечки, кога играят пред дъжд или кога плещят,.. в някоя тиха вода. Ц. Гинчев, ГК, 202. Александра преброи парите, когато бабата Фульо плещеше ръце и викаше от радост. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 107. Мика по двор оди, / бели ръце плеще. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 160. // За вода, за риба във вода и др. — пляскам1. Водата плеще о брега. Н. Геров, РБЯ IV, 43.

4. Непрех. За дъжд — плющя, плискам. Плеще дъжд. Н. Геров, РБЯ IV, 43. плещя се страд. от плещя (в 1 знач.).

ПЛЀЩЯ

ПЛЀЩЯ3, ‑иш и (диал.) -еш, мин. св. ‑их, несв., прех. и непрех. Остар. и диал. Мажа, измазвам (стена и др.). — Имаме, — каза той сухо, като плещеше с вар по изкъртеното място на стената. Ив. Вазов, Съч. ХI, 36. плещя се страд.

Списък на думите по буква