ПЛЕЯДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕЯ̀ДА ж. 1. Само мн. В гръцката митология — седемте дъщери на Атлант и океанидата Плейона, превърнати от Зевс първо в гълъби, а после в звезди.

2. Астрон. Група от седем близко разположени една до друга звезди в съзвездието Телец, по които в древността се ориентирали моряците; Квачката.

3. Група от седем поети в Александрия (III в. пр.н.е.) и във Франция през ХVI в., начело с Пиеро Ронсар. "Jllustrez la langue" това беше и девизът на знаменитата плеяда (Ронсар, Дюбеле, Байф и пр.), която даде една нова посока на френската книжнина и френския език и приготви пришествието на класицизма с Расина, Молиера и Корнейла. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 695.

4. Прен. Група от изтъкнати дейци в някаква област, които живеят и творят в една епоха. И той [Любен Каравелов] създаде строго определено българско революционно движение, като възпита цяла плеяда .. апостоли на българската революция. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 240. Сега трима [ученици на Кирил и Методий] плуваха към Борис, трима от оная блестяща плеяда, която предвождана от Солунските братя, бе поела славен път. Й. Вълчев, СКН, 577. Моне олицетворяваше наистина в себе си непримиримия дух, буйността на темперамента и смелите пориви на тая художническа плеяда, която бе почнала една цяла революция в изкуството. Худ., 1909, кн. 3, 14.

5. Хим. Група стабилни изотопи на даден елемент, заемащи едно и също място в периодичната таблица на Менделеев. Изотопните елементи са често пъти много на брой и образуват тъй наречените плеяди; така напр. на мястото, което се заема от оловото .. има плеяда, образувана от седем изотопа. Хим. VII кл 1950, 66.

— От гр. собств. πλειάς, ‑άδος.