ПЛЍКЧЕ

ПЛЍКЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от плик1. Най-голяма грижа му причини изборът на хартия и елегантните пликчета. Той се спираше ту на розовите, ту на сините и зелени.. и най-после реши да купи по дузина от всичките! Г. Райчев, Избр. съч. I, 33-34. Уми се и сетне / разтвори там пълната раница, бавно / извади от нея хартия и пликче, / изтегна се назем и почна да пише / писмо до бащата. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 58-59. Там вътре [в чекмеджето] той държеше винаги пликче с ментови бонбони, които употребяваше, за да намали пушенето. П. Вежинов, СО, 155. Бързите, намръщени хора спират за миг и се оглеждат .. Върху масата, правилно наредени, по-големи и по-малки — кутийки, пликчета с прахове. К. Константинов, ПЗ, 171. Купих пликче канела, пликче карамфил, пликче чер пипер и пликче синап.

2. Само мн. Плик (в 4 знач.). Купих на внучката си пликчета с дантелка и камизолка.

Списък на думите по буква