ПЛИНТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЍНТА ж. 1. Архит. Плинт, плинтус. Изтеглих стрела, замерих, та я внизох в една плинта под прозореца. Н. Райнов, КЦ, 102. По пода на двата нартекса на църквата лъчите пръскаха с багри мраморните плочи и обливаха със злато цветната глеч по кръстосани плинти. Н. Райнов, КЦ, 48.

2. Остар. Тухла, кирпич. В най-отколешните векове пишели на плинти (тухли) .. сетне на рудни плочи. П. Р. Славейков, СК, 48.