ПЛИСКА̀ВИЦА1 ж. Диал. Речен праг, от който водата се стича, пада с плискане; плискало1, плескало, падало, бучало, скок. Боазката река слизаше по плискавиците и носеше вода за бостаните и воденичките надолу — чак до зелените лъки на Пречиста. З. Сребров, МСП, 55.