ПЛИСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЍСКАМ, ‑аш, несв. 1. Прех. Изливам, изхвърлям вода или друга течност, обикн. със замах, при което се чува шум, плисък, плясък; лискам. Жени се втурваха с котли, плискаха вода пред въстаниците и благославяха. П. Стъпов, ЖСН, 243. — Средната камара лумна изведнъж. Помъчихме се с пазача, плискахме вода — де ще го угасиш! Ст. Марков, ДБ, 245. Оглежда [Мария] прашната улица и плиска леген нечиста вода. М. Вълев, ПСС, 67. Те [хайдутите] си Тодора видяа, / чървено вино плискава, / печъно агне върлива, / че си Тодора ванава. Нар. пес., СбВСт, 147. ● Обр. Иска [Стамат] да изглежда суров и рязък човек, а сърцето му издайничи; смее се проклетото в очите, плиска добродушие в смръщеното лице. А. Гуляшки, МТС, 287. // За съд с течност или течно вещество — при раздвижване изливам, изхвърлям, изпускам част от съдържанието си; разливам, разплисквам. Безконечни кервани от коли, натоварени с щайги грозде, слизат от хълмовете към винарската изба.. Няма ги вече вехтите кораби, които плискаха мъст в коловозите. А. Каралийчев, С, 102.
2. Прех. Изливам с рязко, бързо движение, хвърлям неколкократно вода върху лицето или тялото си, върху някого, нещо, за да го измия, охладя и пр.; лискам. По отъпканите крайбрежни пътечки направо от дворовете и градините слизат брадати казаци, по стар навик плискат лицата си с вода направо от реката. А. Каралийчев, С, 144. Лина кранистката се мие отгоре-отгоре. Ръцете ѝ лениво плискат лицето и врата. Бл. Димитрова, ПКС, 56. Тя стана.. и приближи до умивалника. Плиска дълго пламналото си лице; избърса се. Г. Райчев, ЗК, 79. Жените разкопчаха дрехата на гърдите ѝ, разтриваха слепите ѝ очи, плискаха я със студена вода. Ив. Вазов, Съч. XIII, 119.
3. Прех. За вода, река, море и под. — обливам с удар, мия част, ивица от нещо (бряг, суша и под.) или някакъв плаващ предмет. България я плиска море на няколко стотини километри. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 125. При високите брегове морето работи по тоя начин; то непрестайно плиска бреговете си и с това малко по малко ги рови и мие. К. Смирнов, З, 31. Водата плискаше сива и студена корпуса на заспалия кораб. Д. Добревски, БКН, 79. // За дъжд и под. — обливам, заливам частично или изцяло някого или нещо. Той бди. Пороен дъжд го плиска. Й. Йовков, Разк. II, 205. Дъждът плиска лицето ми и ме разхлажда. △ Локвите плискат краката му.
4. Непрех. За река, поток и под. — тека, протичам, обикн. бурно, като издавам шум, плясък; плискам се. На двайсетина метра зад непавираната улица плискаше реката. Ем. Станев, ИК I и II, 318. Искър плискаше в нощта. М. Грубешлиева, ПП, 64. Пътят беше пуст, край него плискаше лъскавата вода на потока. Ем. Станев, ПЕГ, 113. В дола пенливата река / все тъй ще плиска / и ти за мене все така / ще бъдеш близка. Г. Джагаров, ММ, 43. ● Обр. — Нямаме очи ние, нямаме сърца за живота, който плиска край нас — удавени в едно полусъществуване... К. Константинов, НЗХ, 38. // Прех. В съчет. с води, вълни. Движа, разливам с шум, плясък (води, вълни). В тая тишина можеше да се дочуе дори шумоленето на Боклуджата, която долу.. плискаше замър‑
сените си води. Ст. Чилингиров, ПЖ, 23. Дунав плискаше водите си. Г. Караиванов, ЮМ, 62. Те бавно продължиха пътя си. Вдясно от тях морето приспивно плискаше леките си вълни. Д. Спространов, С, 53. // Непрех. За вода, за води на река, море и под. — вълнувам се и се удрям, бия се с шум, плисък о нещо; плискам се. Долу се чуваше да плиска в бреговете си потъмнялата река. З. Сребров, Избр. разк., 67. Извадихме от торбата хляба и сиренето и загледани в бързотечащата избистрена река, която плискаше в бреговете и бълбукаше из подмолите, започнахме да обядваме. Ем. Станев, ЯГ, 74.
5. Непрех. При движение във вода — предизвиквам шум, плясък, обикн. съпроводен от пръски; пляскам, цапам. Стори му се, че някой плиска във водата. Елин Пелин, Съч. I, 100. Момата се къпе във тъмния вир. / .. / Тя гурка се мълком, играе и плиска. Ив. Вазов, Съч. II, 35. И по смраченото ширене / на водите стадо от коне / сплашени, необуздани, диви / плискат със копита. Н. Ракитин, Ст. II, 27."Пливай, не плискай, Тодоро, / ега си накрай изпливаш." Нар. пес., СбНУ XLIV, 239. Като плува, много плиска.
6. Непрех. Тека, изтичам на силна струя от някакъв отвор (под някакво налягане); бликам, шуртя. Все тъй плискаше нависоко нефтът. Все тъй фучеше земният газ. П. Славински, МСК, 109. От тръбата плиска вода вече втори час. // За течност в затворен, обикн. непрепълнен съд — движа се и се удрям с плясък в стените на съда при неговото раздвижване; плискам се, бълникам. Каруцата друсаше бъчвите по калдъръмения път и се чуваше как виното плиска в тях.
7. Непрех. За течност или течно вещество — излизам, изскачам, изливам се на отделни малки количества поради раздвижване на съда, в който съм поставен; плискам се. След нея пъшка Черньовица. Подхлъзва се, пада. От менците ѝ плиска вода. Ст. Марков, ДБ, 211.
8. Непрех. За дъжд — лея се обилно, силно и шумно; плющя, плискам се. Цяла нощ фуча буря, плиска дъжд, а заранта слънцето изгря усмихнато, весело, като че ли нищо не е било. П. Стъпов, ЧОТ, 24. От време на време плискаше силен дъжд, който летеше едва ли не успоредно на морската повърхност и се сливаше с гребена на вълните. П. Вежинов, ДБ, 97. Ревели бурите, плискали пороищата, преливал и влачел мътни талази Каменитият дол. О. Василев, ЖБ, 7. Ще плиска дъжд, / ще пали огнен зной, / гората ще шуми, ще пей, ще стене. Хр. Радевски, ВН, 21.
9. Прен. Прех. За слънце или друг източник на светлина — обилно излъчвам, разпръсквам светлина; лея, разливам, струя. Слънцето бе отскочило на пладне и плискаше обилно светлина над свободното селище. Д. Линков, ЗБ, 110. Наоколо блестеше чуден пролетен ден! Слънцето плискаше над полето потоци светлина. П. Бобеков, ГЕ, 106. // Непрех. За светлина — разпръсквам се; лея се, струя, сипя се. И ти неволно се усмихваш / на тази бодра светлина, / която тъй упорно плиска, / шуми в зелените листа. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 57. Навън плиска такава светлина, че е трудно да се гледа без очила за слънце. △ От двата големи полилея плиска светлина, която заедно с многото и красиво подредени цветя прави залата да изглежда наистина празнично.
10. Прен. Непрех. За звуци, глъч и под. — интензивно се разпространявам, разнасям; разливам се, лея се, струя, плискам се. От дома на болярина Белота чак до близките улици и стъгди плискаше смях и весела врява. М. Смилова, ДСВ, 136. Радиото е пуснато да гърми. Звуците на марша плискат надалеч. плискам се I. Страд. от плискам в 1, 2 и 3 знач. През разкъсаните облаци слънцето се показа и осветли острия връх на запад, чието подножие се плиска от Марица. Ив. Вазов, Съч. XV, 130. II. Възвр. и взаим. от плискам във 2 знач. Таз жена идела на чешмата, плискала се, миела се, сетне сядала на плочата горе и си чешела косата. Й. Йовков, АМГ, 126. Запретнаха крачоли [овчарчетата] и нагазиха до колене в реката. Взеха да се гонят и плискат със студена вода. Ив. Хаджимарчев, ОК, 34. плискам си възвр. от плискам във 2 знач. Плискам си две шепи вода да се освежа и тръгвам отново.
ПЛИСКАМ СЕ несв., непрех. 1. За река, поток и под. — тека, протичам, като издавам шум, плясък; плискам. Двамата [Левски и кореспондентът] се намираха недалеч от Пикетското пристанище. Край тях тръстиките свиреха. На пет-шест крачки се плискаше Дунава. Ст. Дичев, ЗС II, 591. Рекичката се плискаше между ракитака. Ст. Загорчинов, ДП, 312. // За вода, за води на река, море и под. — вълнувам се и се удрям, бия с шум, плясък о нещо; плискам. Поведоха Ния Глаушева през два двора.. Сладък, упойващ дъх се носеше във въздуха, шуртеше и се плискаше водата в мраморните водоскоци. Д. Талев, И, 606. Едни след други проечаха силни удари на вълните и тъй близко, като че морето се плискаше под самите прозорци. Й. Йовков, Разк. II, 49. Море немирно вечно тук се плиска / и стене бурно, и покой не знай. Ем. Попдимитров, СР, 102. Там, дето белият Егей / бушува, плиска се и стене, / потомците на Прометей / на остров див са заточени. О. Орлинов, П, 9. Водата като ся клатила и плискала около тях [планините] размивала и разкъртвала камънйете. Й. Груев, Лет., 1872, 129.
2. За течност или течно вещество — излизам, изскачам, изливам се на отделни малки количества поради раздвижване на съда, в който съм поставен; плискам. Той носеше кофа, пълна с вода, която се плискаше при тичането и го мокреше. Ст. Марков, ДБ, 66. Колко мъдро върви Харитина сега. Водата не се плиска от кофата и песента ѝ се смълча. А. Каменова, ХГ, 250. Кофите се блъскаха в гривната [на кладенеца], водата се плискаше и мокреше престилките и полите им. К Петканов, СВ, 66. ● Обр. Пее дядовата ни каручка / по разцъфналата полска шир, / .. / От каруцата се плиска радост / и прелива в младите нивя. Кр. Белев, ПЗБ, 43-44. // За течност в затворен, обикн. непрепълнен съд — движа се и се удрям с плясък в стените на съда при неговото раздвижване; плискам, бълникам. В бъчвите се плискаше черно старо вино. А. Каралийчев, ПГ, 91. ● Обр. Жестоко старата ми вяра в мен се плиска, / но затова и откуп скъп от царя ще поискам. М. Петканова, ЦТ, 28.
3. За дъжд — плискам (в 8 знач.). Обилният дъжд се плиска по палубата.
4. Прен. За звуци, глъч и под. — интензивно се разпространявам, разнасям; разливам се, струя, лея се, плискам. Шум и неясен говор се плискаха и заливаха улицата. Д. Спространов, ОП, 40. Смях и весела глъч се плискаше наоколо.