ПЛИСКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЍСКАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от плискам и от плискам се. Има дни, които започват с ранното зазоряване, преминават през плискането със студена вода и отиването на работа. М. Гръбчева, ВИН, 446. Плискането на дъжда се превърна в песен, в приспивна майчина песен. М. Грубешлиева, ПИУ, 162. Чуваше се само тихото плискане на вълните. Г. Белев, КВА, 336. [Жълтий кехлибар] има го доста и в пясъчливите преспи край Балтийско море; плискането от водата изхвърля млого нещо от него на края. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 17.