ПЛИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛИТ1, плѝтът, плѝта, мн. плѝтове, след числ. плѝта, м. Спец. Сглобяема метална настилка, състояща се от отделни елементи — плочи, която покрива инсталационни и др. съоръжения на кораб и същевременно служи за под. Ниско над металните ромбове на плита лазеха отровните изпарения на струпаната сгур. Д. Добревски, БКН, 30. Под плита минават тръбите. // Всеки отделен елемент (всяка плоча) от тази постилка. Вдигнаха няколко плита, за да направят ремонта.
— От рус. плита 'плоча'.
ПЛИТ2, плѝтът, плѝта, мн. плѝтове, след числ. плѝта, м. Остар. Плоска маса от натрупано вещество върху някаква повърхност или между други подобни; слой, пласт. Ние сме длъжни да разклатиме добре съсудът, в който са намира тинята и водата.. В такъв случай пясъкът, който е по-тежък, ще падне на дъното, а над него ще да са уталожи гнилата. Ако направиме тоя опит в стъкленце, то по дебелината на двата плита ние ща да определиме доволно лесно количеството на гнилата и на пясъка в тая или оная почва. Знан., 1875, бр. 13, 201.
ПЛИТ3, плѝтът, плѝта, мн. плѝтове и плѝте, след числ. плѝта, м. Диал. Кирпич; плита, плитар, плитня, плитник. Изфърлените плите не биле прости плите.. а во свекой имало по еден безценет камен; а, за да го уверит умнийот хитрец, скършил пред очите му неколко от останалите плите, во коишчо навистина се нашол по еден безценет камен во свекой плит. СбКШ, 15.
— От гр. πλί2ος.