ПЛИТАР —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛИТА̀Р м. Диал. 1. Кирпич; плит3, плита, плитня, плитник. Всичка сграда къщнина именова са така: камен, кал, вар.. керамиди, царвена земля, плитари. ЦВ, 1859, бр. 433, 3. Той [сиромахът] се фати за друга работа. Накопа земя и фати да праит плитари. СбНУ XIX, 86. И грудки и плитари (керпичи) върлаше во пенджеринята. СбНУ III, 155.
2. Плоча; плита, плитня, тикла (Н. Геров, РБЯ IV).