ПЛЍТКА

ПЛЍТКА ж. 1. Преплетени, сплетени един в друг обикн. три кичура коса като начин на вчесване, вид прическа (обикн. при жена, момиче с по-дълга коса). Сутринта мама ме среса на прав път и сплете грижливо косата ми. После извади от шкафа червената панделка на Ленчето и свърза с нея двете ми плитки. В. Бончева, АП, 5. Тя е пълничка, малко тромава, с гладка руса коса, сплетена на две плитки, обвити около челото ѝ на венец. К. Калчев, ПИЖ, 152. — Плитка е то, и плитка му викат, че се плете, заплита за гордост и гиздосия! Й. Вълчев, РСЗ, 116. Желяла го, мале, [ябанджийчето] деойкя в селото / за година вряме глава не умила, / глава не умила, плитка не оплела. Нар. пес. СбНУ VI, 24. Дълги плитки. Дебели плитки. Тънки плитки. Тежка плитка. Руса плитка. Обр. Гласовете се сляха в звучна плитка и полетяха като ято прелетни птици. Д. Спространов, ОП, 226. // Преплетени, заплетени, оплетени едно в друго три кичура грива или опашка на кон. Манистата, втъкнати в дългите плитки на гривата, блещукаха като звезди. Д. Спространов, ОП, 7. Конете му харесаха. Бяха излъскани, на някои дори опашките и гривите им бяха сплетени на тънки хубави плитки. К. Григоров, И, 89.

2. Преплетени, заплетени едно в друго предварително разделени в три групи листа или стебла на откъснати с плод или с цвят растения (обикн. лук, чесън, царевица); сплитка, сплит, плетеница1. Чорбаджийската щерка се засуети, отмести плитките чесън, виснали над вратата. М. Грубешлиева, ПИУ, 180. Под навеса.. прибираха преснообрания зеленчук. На дървени куки, заковани по стълбовете, винаги се виждаха окачени плитки кромид, чеснов лук, царевица. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 184-185. На горния край на всяка колона венци и китки цветя и листа, над трите врати, над всяка от десетте големи икони проточени плитки от цветя и листа. Д. Талев, ЖС, 470.

Списък на думите по буква