ПЛИТКОВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛИТКОВИНА̀ ж. Плитчина; плиткост. Мощен пояс от водорасли огражда всички крайбрежия на моретата и океаните, запълва плитковините с най-чудновата растителност и представлява своеобразна подводна приказна джунгла. ВН, 1961, бр. 2973, 4. Прохладните дунавски води са привлекли десетина деца и те весело играят в плитковините близо до пристанище Тутракан. РД, 1960, бр. 263, 2. Тази просторна плитковина [в северозападното черноморско крайбрежие] благоприятствува масовото развитие на водорасли в нея. В. Петрова, РС, 16. От западните брегове на Гренландия треската [вид риба] се придвижва на юг, заобикаля острова и се насочва към източните плитковини на Исландия. П. Коларов, РП, 30. В плитковините на реките водата се застоява.