ПЛИТКОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЍТКОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на плитък. Понеже плаванието през залива е било твърде трудно по причина на плиткостта на водите му, в 1819 г. един канал около 50 мили дълъг ся е прокопал от Амстердам до Хелдер като един проход за океана. ИЗ 1877, 163-164. Тяхната [на гърците] едностранчивост, тяхната плиткост .. в сичките положителни въпроси са поразителни. Ч, 1871, кн. 16, 501. Плиткостта на водите затруднява корабоплаването в този район.

2. Книж. Плитчина; плитковина. Скандинавските рибари и моряци на много места вече не могат да използуват старите морски карти, тъй като много от означените дълбочини сега са плиткости. Геол. IX кл, 70. Крайбрежните морски плиткости изобилствуват с риба. С. Кюпрюбашиев, И, 83-84. Едни от блатата се образуват чрез запълване на езерните котловини с различни наноси. При такова запълване най-напред в крайбрежната плиткост на езерото се появява буйна блатна растителност. Геогр. VIII кл 1965, 60. В източната част на Атлантическия океан .. има много плиткости. Някои от тях са дълбоки едва 50-60 м. Л. Мелнишки, ПОС, 125. Жълто море е плитководно. В някои негови участъци плаването е невъзможно поради наличието на обширни плиткости. Г. Костов и др., К, 36.