ПЛИТКОУМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛИТКОУ̀МЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Пренебр. 1. Който не умее да разсъждава добре, да проумява нещата; глупав, малоумен, тъп, прост. — Келнер съм, но имам ум да се разправя с такива кметове като тебе!.. — Особено с такива плиткоумни кметове! — добави Мулетаров. А. Каралийчев, НЧ, 58. И тази плиткоумна кукумявка, мислеше той за Староселска, защо и тя се заяжда с него! Г. Караславов, ОХ, 222. Наший век не е оскъден от хора дълбокоучени, но плиткоумните са несравнено повече. У, 1871, бр. 8, 126. Глупав бил и плиткоумен, / той е хитър сладкодумен: / тъй парите го показват! П. Р. Славейков, КМ, 62. Отговаре Гьорги, болен Гьорги: / "Гьорговице млада, длгокоса, / длгокоса, ала плиткоумна, / изим [изин] имаш, да ми са ожениш!" Нар. пес., СбНУ XLIV, 441.

2. Който е лишен от логика, смисъл, разум; нелеп, глупав. За да хвърлят прах в очите на германския народ, хитлеристките главатари скроиха един плиткоумен план: ще запалят райхстага, ще дигнат голяма олелия. А. Каралийчев, НЧ, 126. Отдавайки се на плиткоумни самовнушения, много вестници изпаднаха във фалшиво доволство.