ПЛИТЧИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛИТЧИНА̀ ж. Плитко място във воден басейн; плиткост, плитковина. От реката лъхаше прохлада; сутрешна мъглица и дим се топяха сладостно над яза, дето една чапла.. беше нагазила в плитчината. Ем. Станев, ИК I и II, 193. Когато се отправи към брега, Тонев отскочи ужасен назад. Из плитчината припляскваха с назъбените си опашки пет-шест крокодила. П. Бобев, К, 7. — А как ще преминат? — Да прегазят! — рече съдията. — На двеста-триста метра има плитчина. Г. Стоев, Зав., 104. Много често при преследване на риба в плитчините делфините се озовават на съвсем плитко място и не са в състояние да се върнат в морските дълбини. Ц. Цанев и др., ЧП, 62. ^● Обр. Модернизмът беше един пенлив ръкав, който рязко се отделяше, за да се разлее из плитчините на общественото безразличие. Ив. Богданов, СП, 22.