ПЛЍТЧИЦА

ПЛЍТЧИЦА ж. Умал. от плитка. Момиченцето, наведено към мене, шепне с топли устни. Погледнах го, плитчиците му стърчат като миши опашчици. Г. Марковски, СК, 130. Яшмакът ѝ беше паднал на раменете и откриваше светлокафява коса, стегната на безброй плитчици. Л. Александрова, ИЕЩ, 17. Хубава беше Ладунка. Само плитчиците ѝ, малко нескопосано заплетени и свързани с червен вълнен конец, смешно стърчаха над ушите ѝ, но това не я загрозяваше. В. Ченков, СНД, 16. Че си ми срьошна [девойка] либено / във длього тесно сокаче, / .. / китчица доржи в ракона, / пусна са да го закичи. / И той са пу̀сна по нея / плитчици да ги преброи. Нар. пес., СбНУВСт XXXIX, 174. Поисках от свекърва ми една плитчица чесън и малко праз.

Списък на думите по буква