ПЛИТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЍТЪК, ‑тка, ‑тко, мн. ‑тки, прил. 1. Който се характеризира с по-малко от средното разстояние за дадения вид неща в отвесна посока от повърхността или от отвора до дъното. Противоп. дълбок. Реката на места се разливаше и беше по-плитка, но на места беше дълбока. Елин Пелин, ЯБ, 49. Разхвърли се, изтича към реката и съвсем гол нагази плитката ѝ вода. К. Петканов, ЗлЗ, 257. Това беше човек къде четирийсет години, облечен доста изящно с бял вестан и с плитка сламена шапка на главата. Ив. Вазов, Н, 4. — Чакай, чакай, чичко, аз съм си загубила парите! — каза тя засрамено и лицето ѝ потъна в руменина. — видиш ли какво ми е плитко джобчето! П. Вежинов, СО, 67. Украсата на паниците и плитките съдове е главно от вътрешната страна. Ст. Михайлов, БС, 19. Плитък брод. Плитко блато. Плитък басейн. Плитка яма. Плитко чекмедже. Плитка тава. Плитка тенджера. Плитка чиния. Плитки обувки. Плитък панталон. Плитко деколте. // Стесн. За вдлъбната земна форма — който е ограден от невисоки възвишения (хълмове, брегове и под.). Противоп. дълбок. Върховете на Стара планина са верижни и отделени един от други с по-дълбоки или по-плитки седловини. П. Делирадев, В, 63. Плитка долина. Плитка котловина. Плитко корито. // Който прониква на незначително разстояние от повърхността навътре в нещо, който има малка дълбочина. Противоп. дълбок. Браздите бяха тесни, плитки и нечисти — буци пръст се ронеха и в тях, и по целината. Ил. Волен, МДС, 129. Слав видя просторна нива ръж, разсечена от колник с плитки коловози. Д. Фучеджиев, Р, 152. Глиганите ровели плитките посеви. О. Василев, ЖБ, 7. Най-напред почвата се оре на дълбочина 5 см. Това оране се нарича плитко подмятане. Бтн V и VI кл (превод), 153. Плитко засяване. Плитки разкопки. Плитък корен.

2. Прен. За дишане — при който се поема малко въздух и дробовете не се напълват добре. Противоп. дълбок. Дишането ѝ беше бързо, шумно, плитко. Тя се въртеше на всички страни, личеше, че бърза да свърши час по-скоро, да се махне оттук. Г. Kараславов, Тат., 214.

3. Който има малко разстояние от някакъв отвор, някакво начало до края в хоризонтална посока. Противоп. дълбок. Излязох на плиткия циментов балкон — всъщност беше доста рано. П. Вежинов, Б, 92. В нейните основи [на стената] имаше няколко плитки пещери. М. Марчевски, ТС, 35. Плитка ниша.

4. Прен. Който е лишен от дълбок смисъл или от по-разнообразно, богато съдържание; повърхностен, несериозен, лековат, безсъдържателен. Противоп. дълбок. Нонин .. слушаше безучастно тия плитки разговори. Елин Пелин, Съч. I, 146. Той пишеше речите и на другия цар .. В тях доказваше колко сиви и глупави, недалновидни и плитки са били речите на предишния цар. Р. Ралин, ВМ, 43. И понеже романите му са винаги неинтересни и плитки, а езикът му доста банален, мъчно се намира сериозен литератор, който да ги прочете докрай. К, 1927, бр. 110, 2. Содержанието на науките, които се предават [в габровските училища] е много плитко и поверхностно. Н. Бончев, Съч. I, 145.

5. Прен. За ум, мисъл — който не умее да проникне в дълбочината, в същността на нещата. Противоп. дълбок. Може би той [Витан Габър] да е неграмотник, но има несъмнено дар божи, а много от епитафиите му свидетелствуват за добро сърце и не плитка мисъл и чувство. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 257. Бъдащето! Мир незнаен, / .. / де прозореца му таен — / .. / В плиткий ум на челякя? / На познаньята в нощта ли? Ив. Вазов, Съч. IV, 151. // Прен. Разг. Ирон. За човек — който се отличава с такъв ум, мислене, който не е достатъчно умен; глупав, тъп, прост, плиткоумен. Може би читателите да са плитки, но че списанието

["Български преглед"] е по-плитко от тях, мислим ще стане ясно от следните наши бележки върху неговото литературно съдържание. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 228. Плитките и безкултурни хора, на тях най-лесно и без всяка отговорност можеше да се внушава мисълта, че всякакво класическо образование е излишно. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 236, 1. // Който не проявява задълбочено и сериозно отношение към нещата, към задълженията си и пр.; повърхностен, несериозен, лековат. Инстинктивно усещаше, че този или някакъв подобен ще свършат повече работа.. отколкото, да речем, бляскавият еднопосочен, плитък, недалновиден Йосиф Вихра. Д. Добревски, БИ, 94.

6. Прен. В който лесно може да се прозре, разбере, долови хитрина, корист, неистинност; плиткоскроен. Цялата му надменност и хладина бе твърде плитка, защото Юсуф паша не се сдържаше да не подпитва, дано подразбере на какво дължи Кабакчиоглу своята слава, властта си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 128. Беят се усмихна лукаво, като че улови някаква плитка лъжа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 38. Аз се отвращавам от тия плитки интриги, които ще свършат с женитба. Р, 1927, бр. 260, 4. Християните от тая област [Македония] разбраха плитката политика на султана, който иска от чисто духовните наклонности на своите поданици да прави политика за удовлетворение на външни искания. Пряп., 1903, бр. 9, 1.

7. Прен. За чувства, състояния и под. — който не се отличава с дълбочина, сила, трайност; незадълбочен, несериозен, повърхностен, лековат. Противоп. дълбок. Всичките афекти са силни чувства, но много от тях са твърде плитки. Бурното, но краткотрайно пламване на гняв е пример за силно, но плитко чувство. Псих. X кл, 76. — Ето същества, помислих си аз, душевният живот на които е прост и плитък. Д. Немиров, Др, 36. Работата му далеч оттук, семейството му, стремежът му да се нареди бяха затъмнили тия скъпи образи тука.. Бяха охладили чувствата му, обичта му бе станала плитка, повърхностна. Ст. Даскалов, СЛ, 21. И ако привързаността, която му бе показала Ангелика Милонас, е било обикновено увлечение на момиче, което е мечтало да се омъжи щастливо, за такова плитко увлечение вдовството му наистина би могло да бъде сериозна пречка. Д. Талев, ГЧ, 159. // За сън, спане и под. — който е повърхностен, лек, нетраен. Противоп. дълбок. Той заспива с треска / по две руси плитки / и нощя се стреска / в сънищата плитки. Кр. Велков, МОО, 162.

8. Като същ. Обикн. членувано плиткото ср. Разг. Място в река, езеро и под., където разстоянието от повърхността на водата до дъното е малко. Противоп. дълбокото. Слезе долу, приготви си въдицата и, наместо да хвърли, да опита, той почна да се взира и да обръща разни камъни в плиткото до брега. Д. Калфов, КР, 12. Денят с веселите датчани мина чудесно. Те плуваха дълго, играха с някаква топка на плиткото и все намираха за нещо да се смеят. Д. Цончев, ЧС, 151. Момчетата се спряха тук.. и влязоха във водата. В началото плиткият бряг беше тинест.. Дечо и Борю зацапаха из плиткото. К. Константинов, СЧЗ, 86-87.