ПЛИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЍЧВАМ, ‑аш, несв.; плѝчна, ‑еш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. и непрех. Диал. Плисвам. Станка на Дунав отиде, / йъннъж си плична очите, / дваж са на Бога помоли. Нар. пес., СбНУ XLVII, 73. пличвам се, плична се страд., възвр. и взаим.

ПЛИЧВАМ СЕ несв.; плѝчна се св., непрех. Диал. Плисвам се.