ПЛОВДИВСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛО̀ВДИВСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се намира, съществува или живее в град Пловдив. А аз тука малко ли ги разкарвах по боянски черкви и пловдивски тепета. Пък и къде ли още не съм ги разкарвал... М. Грубешлиева, ПИУ, 178. Така стана, че дядото, който бе ходил по търговия в България и бе посещавал пловдивския мострен панаир, си спомни колко хубаво бе прекарал там. Ив. Мартинов, СНУ, 275. Сичките станции до Катуница преминахме
благополучно; оставаше само пловдивската, най-страшната. З. Стоянов, ЗБВ I, 285. Тежко и горко на пловдивското училище.. Аз искам да попитам пловдивските граждани: "Абе, не ви ли е жално за паричките, които вие харчите за нашето училище". С, 1872, бр. 32, 254. Пловдивско население. Пловдивска жителка. Пловдивска възрожденска къща. Пловдивски античен театър. Пловдивски международен панаир.
2. Който е характерен за град Пловдив или за неговите жители, неговото население. Трудно време. Настръхнали и зли са тези зимни пловдивски разсъмвания. К. Странджев, ЖБ, 135. Пловдивските летни дни са много горещи. △ Забележителна е пловдивската архитектура в старата част на града. △ Пловдивски обичаи. Пловдивско гостоприемство.
3. Който вирее или се произвежда в град Пловдив и околностите му. Извадихме крехки мънички краставички, ароматични пловдивски домати, вътре на кристали. Д. Калфов, Избр. разк., 219. Пловдивските ранни зеленчуци са търсени не само на българския пазар, но и на чуждия. △ Качеството на пловдивските консерви е много високо. △ Пловдивски вина. Пловдивска парфюмерия. Пловдивски обувки.