ПЛОВДЍНКА ж. Диал. Пловдивчанка; пловдивка. Снощи минах през Пловдина града / там съгледах пловдинка девойка. Нар. пес., СбВСтТ, 722. Колко мину села и градове, / мен девойкя нигде не омиле; / када мину низ Пловдина града, / омиле ми пловдинка девойкя. Нар. пес., СбНУ X, 46.