ПЛОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. За дърво — който ражда плодове, употребявани от човека за ядене, обикн. в сурово състояние; овощен. — Обичам плодното дърво. То ражда всяка година, дава на човека плод и не иска нищо от него. А. Каралийчев, НЗ, 37. Миг след това и той се появи между нацъфтелите плодни дръвчета на вътрешната градина, отвори ниската вратичка и приближи. Ст. Дичев, ЗС, 271. Често над дворните стени, дори и над покривите ширeха гранки откъм дворищата стари плодни дървеса. Д. Талев, ЖС, 23. Най-главните плодни дървета в нашите овощни градини са ябълките и крушите. Бтн V и VI кл (превод), 11.
2. За земя, нива и под. — върху който отглежданите растения дават, раждат много плод (в 1 и 2 знач.); плодороден, плодоносен. Той познаваше всяко връхче на тези хълмове, всяко поточе и всяка бръчка на тая стара, облагородена от селския труд плодна земя. Ем. Манов, ДСР, 198. Двеста чифта волове порят плодните полета на бея. Ст. Сивриев, ПВ, 107. Край Стара река е хубаво. Тя бърза надолу между малки плодни градини и посеви с картофи, царевица и слънчоглед. Ст. Станчев, НР, 79. А плодна нивица — тъй плодна е горката! / Тя всичко ражда: и пшеница свята, / и лют бодил наперено вирей. К. Христов, ЧБ, 130. // Който се характеризира с изобилие на плод. Слънцето е спуснало медоносни струи. Прасковите и бадемите кършат плодни клони. А. Каралийчев, С, 81. Фърлих ли семе за жътва плодна / в почвата млада, дето минах? Ив. Вазов, Съч. III, 44. Плодна вейка.
3. Бот. За част на цвят или семе на растение — който е свързан с образуването и развитието на плод при растенията. Семето на пшеницата е покрито не само от семенната обвивка, но и от срасналата се с нея плодна обвивка. Бтн V и VI кл (превод), 14. Като берели плодните кутийки на лена.. хората забелязали, че много по-лесно е растението да се извади с корен, отколкото да си откъснат самите плодни кутийки.
Сл. Петров, РКХО, 112. Плодна торбичка. Плодна кесийка. Плодна ципа. Плодно близалце.
4. За период от време — през който се ражда изобилен плод, има плодородие; плодороден, плодовит. — Ще теглим / бразда като лани; че пръв да засея, / та плодна да бъде и тая година. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 11-12.
5. За женско животно — бременна. — Наистина ли селяните дават по-малко работа на кобилите си, когато те са плодни? — попита тя, когато се връщаха към къщи. ОФ, 1950, бр. 1716, 4.
6. Прен. Остар. Който се увенчава с резултати, с полезни дела; резултатен, плодоносен, плодотворен. В последните години г-н Генчо Марков развиваше една плодна художествена дейност като режисьор в театър Одеон. БНТ, 1941, бр. 217, 4. Обичах да слушам речите му.. Напомняха ми тихото ръмолене на дъжда и като него винаги съдържаха влагата на една плодна мисъл. СбЦГМГ, 372. Дай ми твойте прости, мъдри хора, / .. / научи ме като тях да казвам: / слава Богу, тоз ден беше плоден. Д. Габе, ЗП, 42. Народ без своя книга, без своя писана реч е изключен от стъгдата на културното човечество.. За да се промъкне към стъгдата и направи труда си плоден за себе си, виден за другиго, нему е безусловно нужна своя реч в писмо, в книга. Р, 1926, бр. 219, 1.
◊ Плодно тяло. Книж. Плод. Преобладават тъмновиолетови, кафяви и черни пигменти; те багрят плодните тела на много видове [растения]. Ст. Драганов, ФБР, 55.