ПЛОДЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от плодя и от плодя се; множене, размножаване. Пролетна жизненост и стремеж към любов и плодене беше обхванала баирите около селото. Ч. Шинов, БС, 17. Плоденето на скабриците е твърде голямо. Женските сякога биват по-много. Т. Икономов, ЧПГ, 20.