ПЛОДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛО̀ДНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Бот. Част от растителен цвят, представляваща размножителен орган, в койтосе развиват семената. В цвета различаваме чашка, .., много тичинки и един разположен в средата плодник. Бтн V и VI кл (превод), 69. Стълбчето на плодника при повечето сортове [сливи] е по-късо или на равнището на прашковите торбички. П. Маринов, ССБ, 36. Цветът .. е оръдие на плодотворението и състои от четире части: а) чашички, б) венче, в) тичинка и г) плодник. Д. Мутев, ЕИ, 85-86.

2. Спец. Долна част на пчелен кошер, където се отглежда пилото (Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973).