ПЛО̀ДНИЦА

ПЛО̀ДНИЦА ж. 1. Диал. Матка1; плодва. Когато недодържват .. предпазителни правила [родилките] .., умират след непробудим сън вследствие на изобилно кръвотечение от плодницата. СбНУКШ, 25.

2. Индив. Източник на изобилие от плодове, от блага. Земя ти хлебна, плоднице богата! / Житата ти са над човешки ръст. Бл. Димитрова, Л, 49.

Списък на думите по буква