ПЛОДОБЕРА̀ЧКА ж. Сел.-стоп. Машина, която обира, откъсва плодовете обикн. от костилковите и орехоплодните овощни дървета; плодоберач. — Какво ще правят вашите съграждани, когато лозарският комбайн навлезе в лозята и машините плодоберачки — в овощните градини. А. Гуляшки, ДМС, 110.