ПЛОДОВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛОДОВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За растение — който ражда, дава богат, изобилен плод; плодоносен, плодороден. Противоп. безплоден. — Тая сутрин покрай нас мина Келешовото Коле. Погледна крушата и ми дума, че знаял друга по-плодовита от моята. К. Петканов, СВ, 107. Похвали са жълта дюля, / .. / — "Я съм дюля родовита, / родовита, плодовита, / че съм дала йот клонченце, / йот клонченце кош дюлици." Нар. пес., СбВСт, 250.
2. За земя, нива — върху който отглежданите растения раждат, дават много плод; плодороден, плодоносен, родовит. Противоп. безплоден. Тая класическа планина, или по-добре планини — защото Родопите са един безконечен куп вериги, гребени, бърда, разхвърляни между плодовитата долина на Марица и Бялото море .. са населени главно с българи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 64. "Нашият народ е трудолюбив, а земята ни е богата..". Сичкото това е истина; но от нашето трудолюбие и от нашата плодовита земя произлазя твърде малка полза. С, 1872, бр. 41, 328. Когато една нива ни даде пълно и тежко жито, то ние ще да имаме барем здраво семе, което, като бъде насеяно даже и на не съвсем плодовитата нива, ще да удовлетвори отчасти нашите требования. Знан., 1875, бр. 22-23, 350. // За жътва, реколта — който се характеризира с изобилие на плод; богат. Зарадва ги той с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва. Елин Пелин, Съч. I, 160-161.
3. За период от време — в който се ражда изобилен плод, има плодородие; плодороден. Грее лято плодовито — / аз товаря едро жито / и превозвам златен плод / за работния народ! Ран Босилек, Р, 40. ● Обр. Нашто време с шум е / много плодовито, / дружествата, куме, / ражда страховито. Ив. Вазов, БМ II, 125.
4. Който ражда много, който има много деца, рожби; родовит. На барона се стори, че Прайбиш неволно сравняваше своята дебела, вярна и плодовита жена с тия чудни и лекомислени създания, които правеха живота тъй приятен. Д. Димов, Т, 155. Лисицата е много плодовита. П. Петков, СП, 26. Свинята се праси от 7 до 12 прасета; зайците са зайчат по четири пъти през годината; а мишките и плъховете са още по-плодовити. Знан., 1875, бр. 9, 134. Една млада жена от кумова страна хвърляше и пръскаше по присъствующата публика, .., шекерни баямчета. (По нашите места ги хвърлят върз младоженците като символ на молитствувание да бъдат плодовити). СбНУ VII, 101.
5. Прен. Който твори много; продуктивен. Тя изглеждаше и невероятна — тая смърт на най-личния български писател [Иван Вазов], когото ние още като деца бяхме зава‑
рили именит, признат от всички "Народен поет", който бе минал през целия ни досегашен живот все тъй жив, здрав, плодовит и славен. К. Константинов, ППГ, 354. По своята законодателна работа това Събрание не се отличи. Впрочем Държавният съвет не бе успял да приготви важни законопроекти.. Най-плодовит се оказа пак Начович. С. Радев, ССБ I, 357. В упоменатия от нас индекс са споменува няколко пъти името на тоя Еремия, .. Да кажеме най-напред няколко думи за личността на тоя плодовит разпространител на богомилски басни. СбС, 93-94.
6. Прен. Който се увенчава с резултат; резултатен, плодоносен, плодотворен. Когато смъртта изтръгна от ръцете му двайсетгодишната Мина, той [Яворов] повярва, че може да я замести с Лора и се бе подготвил, .., да се отдаде — оженен за нея — на нова, плодовита творческа дейност. М. Кремен, РЯ, 31. Ако се отнесем критически към него [Стамболовия режим] и го оценим в по-далечните му последствия, ний сме принудени да додем до нерадостни заключения, що се отнася до положението ни на Балканите и що се отнася до една плодовита политика, която следва не ефимерни, но съществени интереси на българский народ. Б, 1902, бр. 483, 1. Средството, чрез което памятта ни са разширява и усъвършенствува, е доброто упражнение .. Без това всичките ни напрягания ще бъдат малко плодовити, и знанието ни ще бъде като плявата пред вятъра. Н., 1874, кн. 1, 24.
7. Остар. Грам. За афикс — продуктивен. Много по-голям е броят на наставките, с които постоянно се образуват нови думи .. Такива наставки са производителни (продуктивни), живи или плодовити. Л. Андрейчин и др., БГ, 47.