ПЛОДОВИТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОДОВЍТО нареч. С добри резултати, успешно; резултатно, плодотворно. Тая година нашият литературен сезон почна много плодовито. Поне по количество на изданията. Р, 1926, бр. 229, 1. Чрез обучението в пеението народното школо може най-дълбоко, най-плодовито и най-трайно да действа върху народното образование. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 190. Превие ли ся еднаж трудът в приятите системи за възпитанието, то той малко по малко ще намира по-широко поле, за да ся приставя по-достойно и по-плодовито. Й. Груев, СП (превод), 246.