ПЛОДОДРЪЖКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОДОДРЪ̀ЖКА ж. Бот. Дръжка на плод, която го свързва с растението и след откъсването му обикн. остава към плода. Нареждат се [крушите] с плододръжките нагоре или встрани в щайги, предварително застлани с хартия. Л. Петров и др., БНК, 85. Сортовете череши, предназначени за консервната промишленост, трябва да притежават и следните показатели .. Плододръжката да се откъсва лесно от плода. П. Даскалов и др., ТК, 89.