ПЛОДОТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОДОТВО̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който носи, дава добри резултати, последици, постижения; ползотворен, резултатен, плодоносен. Пловдивската шестокласна гимназия по уред и плодотворна дейност беше най-прочутото учебно заведение в България. Ив. Вазов, Съч. X, 172. Защо ти мислиш, че училището ще ти даде повече от диплом? Който дири образование, истинско, плодотворно образование, не там ще го намери. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 286. Знайно е, че истинното просвещение само тогава може да бъде плодотворно за една народност, когато то хваща корен и укрепява се на народното самопознание. М. Дринов, ППБН, 6. Плодотворна работа. Плодотворен труд. Плодотворно сътрудничество. Плодотворна среща. Плодотворен контакт. Плодотворно влияние. Плодотворна мисъл. Плодотворна идея. Плодотворна мощ. Плодотворна сила.

2. Остар. За почва — плодороден, плодовит. Изобщо взет, изгледът на държавата е великолепен; светлото ѝ слънце, плодотворната ѝ почва, богата с всички произведения от трите части на Света, възбуждат учудването. С. Бобчев, СОИ (превод), 2.