ПЛО̀МБА

ПЛО̀МБА ж. 1. Стомат. Специално приготвено вещество от амалгама или сплав, фотополимер и др., с което се запълва дупка в зъб с кариес и се възстановява целостта му. Някое от момчетата, което имаше развален зъб, трябваше да го прежали .. ще отиде за пломба или за нещо друго, пък ще разгледа цялата обстановка, ще види какъв е и самият зъболекар. П. Вежинов, СО, 72. Зъбите ми са изключително здрави, една пломба нямам. Пломбата ми падна.

2. Малка кръгла плочка от олово или друг материал като печат, който свързва устойчиво краищата на връв, тел или др., с която е затворено нещо, за да не може да се отвори или разпечата произволно. Той ни заведе най-после в склада .. Никой не проверяваше къщата на Беслеменов и затова Виолета беше скъсала пломбата на радиото и всяка вечер слушаше радио "Москва". Д. Кисьов, Щ, 181. На излизане той почука по увисналата като златна обеца пломба и с достойнство заключи: — Това е нашият печат и ние отговаряме за всяко зърно. Ст. Даскалов, ЕС, 110. // Метална плочка за маркировка. Всички застраховани животни трябва да бъдат маркирани на ушите с пломба, дупки или изрязване. ОФ, 1950, бр. 1723, 5.

3. Архит. Сграда, построена плътно между два калкана. Многоетажната жилищна сграда може да се построи както в свободен терен (жилищен комплекс), така и в гъсто заселена градска част между две съседни сгради — на два калкана — като така наречена пломба. А. Дамянов, ЖС, 159. По монолитен начин ще се строят само така наречените пломби или отделни сгради, за които няма някои по-специални съображения. РД, 1959, бр. 261, 2.

4. Спец. Бетонна облицовка с предпазна цел. Той [свързващият двата язовира тунел] не е облицован, като само на някои по-слаби, сравнително къси участъци, са направени пломби, т.е. локални бетонни облицовки. Пр, 1953, кн. 1, 44.

— От фр. plombe 'олово'.

Списък на думите по буква