ПЛОСКО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛО̀СКО нареч. 1. Рядко. Като ставам плосък (в 1 и 2 знач.), с плоска форма. Вълните се нагъваха плоско, без пяна. Н. Антонов, ВОМ, 187.
2. Прен. Повърхностно, без интересен замисъл, неоригинално. Друг път се шегуваше грубо и недодялано, дори плоско и после млъкваше като дете, което е усетило, че прекалява. Л. Стефанова, ВМД, 161. Действието в пиесите му се развива плоско и монотонно, в него не се вмъква нито една сцена, която да му дава релеф. К. Величков, Събр. съч. VIII, 129.