ПЛОСКОГОРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОСКОГО̀РИЕ, мн. ‑ия, ср. Спец. Плато. Северна България е останала под вода и през целия плиоцен, когато високостърчащият Македоно-Родопски масив, изравнен във вид на грамадно плоскогорие, е почнал да се цепи. ПН, 1933, кн. 10, 149. Друг тип вулкани има на Хавайските острови — те представляват обширни плоскогория, над които се издигат високи куполовидни възвишения със закръглен кратер, ограден от стръмни стени. Геол. IХ кл, 90. Релефът е вълнообразен, силно и дълбоко разчленен от ерозионни процеси, като на изток обхваща плоскогория, ниски предпланини, хълмисти равнини и долини. П. Боянов, П, 347.

— От рус. плоскогорье.