ПЛОХА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОХА̀ ж. Вид широка гънка на дреха, плат, подвита в две противоположни посоки, пришита в горния край и обикн. свободно пусната надолу — изгладена или не. Официална рокля от бяло пике с четири срещнати плохи. Жабото е украсено с бие от черен креп. Л, 1965, бр. 2, 17. Полата освен права може да бъде и разширена, с вертикални шевове или изгладени плохи. ВН, 1966, бр. 4640, 4. Когато две плисета са нагънати срещуположно с прегъвките им, се наричат вътрешна плоха. Н. Афлатариева и др., ТГДО, 102. // Разш. Единична подобна гънка, подвита на една страна. // Само мн. С предл. на. За дреха, пола — който има такива гънки. Когато полата е на плохи, разпределението е следното. Н. Афлатариева и др., ТГДО, 104.

— От фр. ploi 'гънка'.